18 mar 2016, 0:03

Последната илюзия любов

  Poesía
1.5K 3 57

 

И ето го отново коловоза. Две релси -
черните пагони на безкрая.
Последната илюзия любов се беси
върху семафор, дал пелтечещ път за рая.

Сега приставаш вече на лъжата,
защото истина, уви, не съществува.
Под камъка на времето лежи змията
на неживяното, което те погубва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Влакът бележи началото, а може би и краят на очакванията. Кое е по-силно, кое е толкова чакано и надеждно? Поздрав!
  • Илюзията любов - една обреченост, която погубва завинаги вярата! Поздрави, прекрасен стих!
  • Много в твой стил! Хареса ми... Продължавай така!
    "Сега приставаш вече на лъжата,
    защото истина, уви, не съществува."
  • Благодаря, Ана!
  • Много хубаво:"Под камъка на времето лежи змията
    на неживяното, което те погубва", поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...