vega666 (Младен Мисана)
1673 14310
18 мар. 2016 г., 00:03

Последната илюзия любов 

  Поэзия
1345 3 57

 

И ето го отново коловоза. Две релси -
черните пагони на безкрая.
Последната илюзия любов се беси
върху семафор, дал пелтечещ път за рая.

Сега приставаш вече на лъжата,
защото истина, уви, не съществува.
Под камъка на времето лежи змията
на неживяното, което те погубва.

© Младен Мисана Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Влакът бележи началото, а може би и краят на очакванията. Кое е по-силно, кое е толкова чакано и надеждно? Поздрав!
  • Илюзията любов - една обреченост, която погубва завинаги вярата! Поздрави, прекрасен стих!
  • Много в твой стил! Хареса ми... Продължавай така!
    "Сега приставаш вече на лъжата,
    защото истина, уви, не съществува."
  • Благодаря, Ана!
  • Много хубаво:"Под камъка на времето лежи змията
    на неживяното, което те погубва", поздрави!
  • Благодаря ти за тези ценни разсъждения, Калиа! Те сякаш допълват и обогатяват текста ми.
  • Благодаря ти, Пепи! И на теб желая слънчева неделя - навън и в душата ти!
  • Ех майстор Младен, какви думи да кажа за творбата, че не мога да ги намеря? Поздрави и лека слънчева неделя!
  • Ето - на това аз му казвам: Бомба в гнездото на гущера! Браво, Ваня! Лека нощ!
  • Благодаря ти за вниманието и за тези ценни мисли, които сподели в коментара си, Ваня! Бих си позволил и аз едно споделяне, с твое разрешение, разбира се. Неоткритата истината не е бездейна като планински връх, който чака да бъде изкачен от някого. Тя ни търси така, както ние търсим нея. И колкото и да си мислим, че тя е в безкрайноотдалечената пресечна точка на успоредните релси, всъщност е по-близо до нас от дъха ни. Ала често контакта ни с нея е по-опасен от докосването на кълбовидна мълния! Лека вечер и ти желая нови прозрения!
  • Благодаря ти, Иване! Хубава неделя от мен и успехи!
  • Интересно!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Исмаиле, както и за мнението ти за написаното от мен, като цяло! Трогнат съм и сърдечно ти благодаря. Пожелавам ти да напишеш нови силни стихотворения, като тези които ни поднасяш многократно!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Исмаиле, както и за мнението ти за написаното от мен, като цяло! Трогнат съм и сърдечно ти благодаря. Пожелавам ти да напишеш нови силни стихотворения, като тези които ни поднасяш многократно!
  • Мерси, че прочете, Виолета и каза тези хубави думи за текста ми! Желая ти здраве и нови творчески импулси!
  • Благодаря, че те има, Руми! Една лирична душа, която чувствам сродна. Затова казаното от теб ме прави щастлив. Нека да е много хубава тази съботна вечер за теб и да ти носи ново поетично вдъхновение!
  • Това с ,,релсите" и ,,пагоните" е много оригинално, а последните два стиха за пропуснатите ползи от живота /изгубените мечти/ е златна находка! Благодаря ти, Мисана, че си в този сайт и имам възможността, да те чета! Пет звезди ти свалям, въпреки забраната!
  • Поздравления,Младен!Силен и достоверен финал!
  • Напоследък впечатляваш с оригинални заглавия! А стихотворенията ти, те никога не са били отбиване на номера!!! Кой каквото иска да казва, но аз се радвам, че мога да се докосна до творчеството ти, Младене! Поздрав!
  • Благодаря ти за вниманието и за този толкова оригинален коментар, Доче! Да имаш много радостни празнични дни!
  • Лъжа и истина... И между тях любов
    полюшва като житен клас главица.
    Започнала с почти хазартен лов
    завършва с думи подредени във редица...

    Усетих горчивината... Лека вечер(нощ)
  • Блрагодаря ти, Евгения! Трогнат съм от вниманието ти. Светли празнични дни ти желая!
  • Хубав стих! Поздравявам Ви!
  • Благодаря ти за този много мъдър коментар, Гавраиле! Може и само така да ми се е сторило, но получих усещането, че вече знаеш имената на лицата, които ще потеглят по другите релси. Мерси за хубавото пожелание! И аз ти желая максимално релаксиращи почивни дни!
  • Коментари много но всички сме на коловоза.Този път семафора дава път за Рая,но се досещам че има още едни релси.Харесах стиха ти.Желая ти почивни дни сред природата!
  • Благодаря ти, Кети, за толкова хубавите думи, написани за стиха ми! Радва ме особено много фактът, че авторитетното ти мнение игнорира едно друго, претендиращо за истинност, мнение, което аз, като заинтерисована страна, нямах моралното право да игнорирам.
    Желая ти хубава вечер и радостно прекарване на празничните дни!
  • Рядко съм попадала на такъв силен, стегнат, много образен стих, с оригинални метафори!
  • Благодаря ти, Владимир! Лек и хубав ден от мен и нови творчески успехи!
  • Поздравления и от мен!
  • Дълголетието, Марина, оттук нататък ще се постига чрез средствата на съвременната генетика и ключова роля ще играе науката. Естествено първоначално то ще е привилегия за малцина избраници. Може би, най-парадоксално, чувствителното продължаване на човешкия живот ще ни накара да заобичаме смъртта, защото не е изключено да достигнем до ден, в който правото на такава ще ни бъде отказвано. Благодаря ти, че прочете и коментира стиха ми! Лек и усмихнат ден!
  • Благодаря ти за вниманието, Влади! Ти си бил до мен и си ме поддържал и в трудни времена. Истински приятел си, който в нужда се познава! Знаеш, че и аз високо ценя творчеството ти и възвишената ти душа. Нека денят ти да е ведър и весело прекарване на уикенда!
  • Всеки иска да изпълни своята мисия до край..., и после да се наслади на дълголетие - бавно..., и, пък може и да е тъжно...!!!
  • Благодаря ти за милите думи, Йоана! Струва ми се, че образът с черните пагони на безкрая и релсите си е моя находка, но казва ли ти някой. И честно да ти кажа му се радвам като малко дете. От такива находки идва радостта в поезията.
    По новите проекти и реформи за армия в РБ се предвижда и жените да служат. Така, че щат не щат ще научат думичката пагон. В Израел жените служат военна служба. В Северна Корея служат цели 5 години /а мъжете 10/.
  • Пишеш много красиво, Мисана!... Честно си признавам, не знаех какво е "пагон", но вече знам Картините много интересно се сплитат... Пътят, безкрайността, човешкото и надеждата; "последната илюзия любов" се беси, но тя може би е просто оставената кожа от змията, чакаща следващ пътник... Освобождаването от илюзиите оставя място за любовта... Не е ли и погледът ни едни безкрайни релси, простряни в безкрайността... А всъщност тайната винаги се крие толкова близко...
  • И аз като теб вярвам в същото, Цвети! Защото вярата и надеждата умират последни. Това, за което говориш, може да се случи само при едно условие - че всеки от нас достигне в себе си до онзи духовен стадий, наречен Христос. Пробудим ли Христос в себе си, раят на земята ще настъпи. Но първо нека да станем християни на дела, а не на думи. Както каза апостол Павел:"Не живея вече аз, а Христос живее в мен!". Към това следва да се стремим всички, за да настъпи рая, за който говориш.
  • Живеем в свят на лъжата и когато я изчистим от земното ни съществуване, тогава ще настъпи Рая на земята! Надявам се все някога да се случи, колкото и утопично да звучи! Вярвам!!! Хубав ден от мен, Младене!!!
  • Благодаря ти, Символ! Много ме трогна с вниманието си и с точния си коментар. Нека денят ти да е ведър и усмихнат!
  • Благодаря ти за вниманието, Цвети и за този много хубав коментар! Винаги ме възхищаваш с точността и извисеността на чувствата си. Искам веднага да уточня, че в моя текст говоря единствено за земна любов. За любов към жена. А не за любов към бога. Нашият свят е свят на лъжата. Той е нейното царство. Затова Иисус каза: "Аз не съм от Света" и "Велзевул е князът на този свят". И когато Пилат го запита: "Що е Истина?", Той замълча. Защото вече беше казал: "Аз съм Пътя и Истината и Живота". Така, че в човешките взаимоотношения истини няма. Единствената Истина е Сина!
  • Когато приставаме на лъжата, се развеждаме с любовта! Съществува истина, но много малко души са способни да живеят без лъжа. Постоянно ни се налага да лъжем, но когато излъжем и себе си, тогава любовта се превръща в илюзия! Пак пиша глупости, пак ще стана за смях, но добре, че ни е дадено правото да сме истински, дори и да изглеждаме смешни в очите на мъдрите и извисените! Браво, Младене!!!
  • Благодаря ти за този много интелигентен коментар, Миглена! Предполагам, че си права.
  • Мерси за проявеното внимание, Анастасия! Лек и хубав ден!
  • Отличен въпрос поставяш, Еси. Предполагам, че отговорът му е субективен. Благодаря ти за вниманието и за интересния коментар!
  • Ех, Мариана, точно теб, която си публикувала само 6 стихотворения с незавидно качество, ли следва да вземам насериозно - като поетичен коректив. Освен това знам отлично и "симпатиите" ти към скромната ми личност, датиращи от времето, когато ти направих критичен коментар. Добре, ще бъда снизходителен и ще те приема за втори учител по поезия. Но отсега да си знаеш, че няма да ти плащам заплата! Лек ден ти желая!
  • Любовта не е илюзия, мисля... Просто сме склонни за приемаме желаното за действителност, а така се получават разминавания и разочарования
    Поздрав за сътвореното!
  • А дали наистина е илюзия любовта или ние самите я превръщаме в такава?
    Харесах, и силния финал също:
    "Под камъка на времето лежи змията
    на неживяното, което те погубва."
    Поздравления, Мисана!
  • "Пелтечещият път" кара цялото ти стихотворение да пелтечи! Даваш "фира", Мисана! Пък и нищо не се е променило около теб!
  • Благодаря за този много находчив коментар, Нежност! Трогнат съм и нека днешният /вече/ ден ти носи само радост!
  • Тежки твърдения: "защото истина, уви, не съществува.", но верни като народната проверена мъдрост: "Под камъка на времето лежи змията
    на неживяното, което те погубва."!
  • Любов, Любов - преследваш ме словесно.
    Забодоха ме твоите безмилостни игли.
    От Откровенията ти ми става все по-тесно,
    но още пиша стихове под град стрели...

    Свята майко, Любов (Алипиева)! С най-голямо удоволствие Ви разрешавам да ме поучавате на поезия. Правите го с всички останали, не виждам причина аз да съм изключение. Само за протокала: Возила ли сте се на влак напоследък? Защото влакът силно клати, а траверсите силно чукат и тук метафората с пелтеченето е повече от очевадна /а не "сюрреалистична"/. Но Вие май предпочитате да се качвате на самолета. А щом сте казали, че поезията ми /в случая/ е слаба, отговарям: Тъй вярно, Госпожо! Такъв съм си по рождение - слабо и немощно момченце се родих. Как искате от мен да пиша силни стихове. Нека първо се позакръгля и тогава мога да пропиша и по-силно. Мерси за посещението и за урока по поезия! И пак заповядайте. Посещението Ви е чест за мен!
  • Мерси за посещението и за добрите думи, Рени! Относно общото в текстовете ни, то е единствено в това, че и в двата става дума за илюзия и за бесене. Пожелавам ти нови творчески успехи!
  • Благодаря Ви за хубавите думи, Зайо Байо! Желая попътни ветрове и ново вдъхновение!
  • Мерси за вниманието, Елица и за хубавото ти творческо пожелание! Убеден съм, че една от дадените високи оценки за стиха ми е твоята.
  • Благодаря за лаконично изразеното, но силно позитивно мнение за стиха ми, Яница! Трогнат съм.
  • Младене, чета го няколко пъти...впечатлена съм ...замисли ме, много.
    напомни ми нещо мое:
    "А нужно било е, да беся веднага,
    всеки зародиш и кълн -
    Прекрачи илюзия прага -
    Въжето! И риташ онзи пън."
    /otkrovenia.com/bg/stihove/besenica

    Среднощен поздрав, Мисана!
  • Мисана, от полюс на полюс ни хвърляш...
    Не е илюзия любовта, щом си й посветил толкова чудесни стихове!
    Очаквам следващото да е в розово...
  • Силно. (:
Предложения
: ??:??