18.03.2016 г., 0:03

Последната илюзия любов

1.5K 3 57

 

И ето го отново коловоза. Две релси -
черните пагони на безкрая.
Последната илюзия любов се беси
върху семафор, дал пелтечещ път за рая.

Сега приставаш вече на лъжата,
защото истина, уви, не съществува.
Под камъка на времето лежи змията
на неживяното, което те погубва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влакът бележи началото, а може би и краят на очакванията. Кое е по-силно, кое е толкова чакано и надеждно? Поздрав!
  • Илюзията любов - една обреченост, която погубва завинаги вярата! Поздрави, прекрасен стих!
  • Много в твой стил! Хареса ми... Продължавай така!
    "Сега приставаш вече на лъжата,
    защото истина, уви, не съществува."
  • Благодаря, Ана!
  • Много хубаво:"Под камъка на времето лежи змията
    на неживяното, което те погубва", поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...