Mar 18, 2016, 12:03 AM

Последната илюзия любов

  Poetry
1.5K 3 57

 

И ето го отново коловоза. Две релси -
черните пагони на безкрая.
Последната илюзия любов се беси
върху семафор, дал пелтечещ път за рая.

Сега приставаш вече на лъжата,
защото истина, уви, не съществува.
Под камъка на времето лежи змията
на неживяното, което те погубва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Влакът бележи началото, а може би и краят на очакванията. Кое е по-силно, кое е толкова чакано и надеждно? Поздрав!
  • Илюзията любов - една обреченост, която погубва завинаги вярата! Поздрави, прекрасен стих!
  • Много в твой стил! Хареса ми... Продължавай така!
    "Сега приставаш вече на лъжата,
    защото истина, уви, не съществува."
  • Благодаря, Ана!
  • Много хубаво:"Под камъка на времето лежи змията
    на неживяното, което те погубва", поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...