4 oct 2011, 16:52

Последната ми Гара

988 0 5

 

Нямам сто причини да съм Южен.
Южното по вените тече.
От баща си нося да съм нужен.
Дерменджийски плещя с Караман дере.

Кръста нося от Света Марина,
а делийското от дяда съм препасал.
Всичко, що обичах, си замина...

но се взирам още за Прекрасното!

Имам сто причини да обичам.
Имам още сто да поживея.
Денем си сто първата за вричане.
Нощем си сто първата да пея.

Имам сто причини да те любя.
Имам и една да не докосвам:
Всичко, що целунах, съм го губил,
а Разделите ми все са високосни...

Имам сто причини да те тача!
Имам и една да съм далече:
В одаята внукът ми пак плаче,
а пък аз се виждам във човечето...

Имам сто причини да те пия!
Имаш сто причини да ме жариш!
Теб те има! Ти си ми Магията
и среднощ Последната ми Гара...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прав си,Краси,хубаво си го казал,трябва да се грижим за музата,иначе може да заспи,за много или малко.Но мисля,че веднъж щом те е докоснала е намерила своя пристан и пак ще се събуди.
    Поздрави!
  • Поетично великолепие са стиховете ти,Зем
    Поздрав!!!
  • Жане, Музата викаш... Музата не е за една вечер с торта и шампанско! За Музата трябва да се грижиш, да я обичаш - иначе те напуща! Тя не е неверница, но нали е в женски род, а никоя жена не иска да я пренебрегват..." Никоя жена не бива да чува, че някоя друга е по-хубава от нея! - " Опасен чар".Соколов - Тодор Колев
    "Всичко, което прави човек в този живот е заради една жена!"- Джоко Росич
    Та:Моята Муза си я обичам заради това което прави! Нищо повече...
    Прочети произведенията ми " На Музата" и "Обич" и ще разбереш много неща...
    Сиси, това е най- голямата награда за мен - сълзица върху стиховете ми, но не зная дали я заслужавам...
    Мария, недей така! Аз съм просто един малък човек който от време на време слуша аплодисментите на Голямата Зала, заради тома, че обича...
    Дани,Шейтанице,
    Чест, Голяма Чест е за мен да водя поетичен диалог с автор като теб - дано съм достоен!
    Зем.
  • Разплака ме!!!
  • Ръкопляскам ти за този стих,Краси!
    Страхотен!!!
    Но и музата си я бива
    Сърдечно!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....