Нямам сто причини да съм Южен.
Южното по вените тече.
От баща си нося да съм нужен.
Дерменджийски плещя с Караман дере.
Кръста нося от Света Марина,
а делийското от дяда съм препасал.
Всичко, що обичах, си замина...
но се взирам още за Прекрасното!
Имам сто причини да обичам.
Имам още сто да поживея.
Денем си сто първата за вричане.
Нощем си сто първата да пея.
Имам сто причини да те любя.
Имам и една да не докосвам:
Всичко, що целунах, съм го губил,
а Разделите ми все са високосни...
Имам сто причини да те тача!
Имам и една да съм далече:
В одаята внукът ми пак плаче,
а пък аз се виждам във човечето...
Имам сто причини да те пия!
Имаш сто причини да ме жариш!
Теб те има! Ти си ми Магията
и среднощ Последната ми Гара...
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
Поздрави!