4.10.2011 г., 16:52 ч.

Последната ми Гара 

  Поезия » Любовна
5.0 / 7
822 0 5
Нямам сто причини да съм Южен.
Южното по вените тече.
От баща си нося да съм нужен.
Дерменджийски плещя с Караман дере.
Кръста нося от Света Марина,
а делийското от дяда съм препасал.
Всичко, що обичах, си замина...
но се взирам още за Прекрасното!
Имам сто причини да обичам.
Имам още сто да поживея.
Денем си сто първата за вричане.
Нощем си сто първата да пея. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Предложения
  • Аз си отивам само по веднъж. Недей ме следва, стъпките ми парят. Прохладата на плачещия дъжд пътека ...
  • Поетът е роден за Самота в окото на огромен кървав залез. Кърви вселената, превърната в сълза. Проко...
  • Най-тъмно е, преди да си отидеш. Тогава тъмнината няма име. Повдигам се на пръсти да те видя, И проу...

Още произведения »