4.10.2011 г., 16:52

Последната ми Гара

983 0 5

 

Нямам сто причини да съм Южен.
Южното по вените тече.
От баща си нося да съм нужен.
Дерменджийски плещя с Караман дере.

Кръста нося от Света Марина,
а делийското от дяда съм препасал.
Всичко, що обичах, си замина...

но се взирам още за Прекрасното!

Имам сто причини да обичам.
Имам още сто да поживея.
Денем си сто първата за вричане.
Нощем си сто първата да пея.

Имам сто причини да те любя.
Имам и една да не докосвам:
Всичко, що целунах, съм го губил,
а Разделите ми все са високосни...

Имам сто причини да те тача!
Имам и една да съм далече:
В одаята внукът ми пак плаче,
а пък аз се виждам във човечето...

Имам сто причини да те пия!
Имаш сто причини да ме жариш!
Теб те има! Ти си ми Магията
и среднощ Последната ми Гара...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прав си,Краси,хубаво си го казал,трябва да се грижим за музата,иначе може да заспи,за много или малко.Но мисля,че веднъж щом те е докоснала е намерила своя пристан и пак ще се събуди.
    Поздрави!
  • Поетично великолепие са стиховете ти,Зем
    Поздрав!!!
  • Жане, Музата викаш... Музата не е за една вечер с торта и шампанско! За Музата трябва да се грижиш, да я обичаш - иначе те напуща! Тя не е неверница, но нали е в женски род, а никоя жена не иска да я пренебрегват..." Никоя жена не бива да чува, че някоя друга е по-хубава от нея! - " Опасен чар".Соколов - Тодор Колев
    "Всичко, което прави човек в този живот е заради една жена!"- Джоко Росич
    Та:Моята Муза си я обичам заради това което прави! Нищо повече...
    Прочети произведенията ми " На Музата" и "Обич" и ще разбереш много неща...
    Сиси, това е най- голямата награда за мен - сълзица върху стиховете ми, но не зная дали я заслужавам...
    Мария, недей така! Аз съм просто един малък човек който от време на време слуша аплодисментите на Голямата Зала, заради тома, че обича...
    Дани,Шейтанице,
    Чест, Голяма Чест е за мен да водя поетичен диалог с автор като теб - дано съм достоен!
    Зем.
  • Разплака ме!!!
  • Ръкопляскам ти за този стих,Краси!
    Страхотен!!!
    Но и музата си я бива
    Сърдечно!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...