Oct 4, 2011, 4:52 PM

Последната ми Гара

  Poetry » Love
987 0 5

 

Нямам сто причини да съм Южен.
Южното по вените тече.
От баща си нося да съм нужен.
Дерменджийски плещя с Караман дере.

Кръста нося от Света Марина,
а делийското от дяда съм препасал.
Всичко, що обичах, си замина...

но се взирам още за Прекрасното!

Имам сто причини да обичам.
Имам още сто да поживея.
Денем си сто първата за вричане.
Нощем си сто първата да пея.

Имам сто причини да те любя.
Имам и една да не докосвам:
Всичко, що целунах, съм го губил,
а Разделите ми все са високосни...

Имам сто причини да те тача!
Имам и една да съм далече:
В одаята внукът ми пак плаче,
а пък аз се виждам във човечето...

Имам сто причини да те пия!
Имаш сто причини да ме жариш!
Теб те има! Ти си ми Магията
и среднощ Последната ми Гара...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прав си,Краси,хубаво си го казал,трябва да се грижим за музата,иначе може да заспи,за много или малко.Но мисля,че веднъж щом те е докоснала е намерила своя пристан и пак ще се събуди.
    Поздрави!
  • Поетично великолепие са стиховете ти,Зем
    Поздрав!!!
  • Жане, Музата викаш... Музата не е за една вечер с торта и шампанско! За Музата трябва да се грижиш, да я обичаш - иначе те напуща! Тя не е неверница, но нали е в женски род, а никоя жена не иска да я пренебрегват..." Никоя жена не бива да чува, че някоя друга е по-хубава от нея! - " Опасен чар".Соколов - Тодор Колев
    "Всичко, което прави човек в този живот е заради една жена!"- Джоко Росич
    Та:Моята Муза си я обичам заради това което прави! Нищо повече...
    Прочети произведенията ми " На Музата" и "Обич" и ще разбереш много неща...
    Сиси, това е най- голямата награда за мен - сълзица върху стиховете ми, но не зная дали я заслужавам...
    Мария, недей така! Аз съм просто един малък човек който от време на време слуша аплодисментите на Голямата Зала, заради тома, че обича...
    Дани,Шейтанице,
    Чест, Голяма Чест е за мен да водя поетичен диалог с автор като теб - дано съм достоен!
    Зем.
  • Разплака ме!!!
  • Ръкопляскам ти за този стих,Краси!
    Страхотен!!!
    Но и музата си я бива
    Сърдечно!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...