7 jul 2011, 9:53

Последната надежда

599 0 3

Последната  надежда

 

Грабвам и последната надежда,

скрита надълбоко в мен.

Тръгвам, търсеща утеха в

пустите и изтерзани улици.

 

Бягам от страха си - скривам се.

Прехапвам наранените си устни.

Очите уморени се затварят.

Гласът ти чезне в мен.

 

С последни сили се изправям.

Политам  в нощния простор.

Избягала съм от страха си,

от тишината и от мен.

 

Грабвам и последната надежда,

скрита надълбоко в мен.

Ровя с цели длани,

но няма я...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...