katenstain (Екатерина Глухова) katenstain (Екатерина Глухова)
9 156
7 июл. 2011 г., 09:53

Последната надежда

600 0 3

Последната  надежда

 

Грабвам и последната надежда,

скрита надълбоко в мен.

Тръгвам, търсеща утеха в

пустите и изтерзани улици.

 

Бягам от страха си - скривам се.

Прехапвам наранените си устни.

Очите уморени се затварят.

Гласът ти чезне в мен.

 

С последни сили се изправям.

Политам  в нощния простор.

Избягала съм от страха си,

от тишината и от мен.

 

Грабвам и последната надежда,

скрита надълбоко в мен.

Ровя с цели длани,

но няма я...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0