7 июл. 2011 г., 09:53

Последната надежда

597 0 3

Последната  надежда

 

Грабвам и последната надежда,

скрита надълбоко в мен.

Тръгвам, търсеща утеха в

пустите и изтерзани улици.

 

Бягам от страха си - скривам се.

Прехапвам наранените си устни.

Очите уморени се затварят.

Гласът ти чезне в мен.

 

С последни сили се изправям.

Политам  в нощния простор.

Избягала съм от страха си,

от тишината и от мен.

 

Грабвам и последната надежда,

скрита надълбоко в мен.

Ровя с цели длани,

но няма я...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...