14 dic 2011, 0:59

Последната поезия 

  Poesía » Versos blancos
536 0 3

Черен дъжд вали в душата ми, 

черни са и сенките след теб.

Черно е навън,

всичко освен вятъра...

И  май само той ме разбира...

Черни са очите ми,

черни са ми дрехите,

и черни балерини ми танцуват...

В черна дупка съм изпаднала 

и черни ангели за сърцето ми залагат-

кой да го разбие този път.

И всичко е някак относително, 

не ми вярваш, но е безсмислено...

И след всяка усмивка идва болката,

а тя в много случаи е непоносима.

Е как да не се откаже човек... ?

Когато Господ си играе на котка и мишка...

Идва ми да лицето да си сваля,

и да го хвърля през прозореца !

Толкова много неща ми се казват,

и как ми се крещи от безсилие...!!!

Но този път ще си замълча,

това ми е последната поезия.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??