Последната поезия
Черен дъжд вали в душата ми,
черни са и сенките след теб.
Черно е навън,
всичко освен вятъра...
И май само той ме разбира...
Черни са очите ми,
черни са ми дрехите,
и черни балерини ми танцуват...
В черна дупка съм изпаднала
и черни ангели за сърцето ми залагат-
кой да го разбие този път.
И всичко е някак относително,
не ми вярваш, но е безсмислено...
И след всяка усмивка идва болката,
а тя в много случаи е непоносима.
Е как да не се откаже човек... ?
Когато Господ си играе на котка и мишка...
Идва ми да лицето да си сваля,
и да го хвърля през прозореца !
Толкова много неща ми се казват,
и как ми се крещи от безсилие...!!!
Но този път ще си замълча,
това ми е последната поезия.
© Ивона Иванова All rights reserved.
