Последната разходка на Есента

Poesía » Otra

1.6K 0 37

Есента се разхожда във парка

със чадърче от златни листа,

търси някой, с когото за малко

да побъбрят за дребни неща.

Всички бързо край нея минават,

във яките си скрили лица,

в кафенето отсреща отсядат,

тя ги гледа отвънка сама.

Тъжна сяда на празната пейка,

от очите ú дъжд заваля,

мокри жълти листа, тънки вейки

бяха скупчени там сутринта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

valia1771 (Ивон)

Благодаря ви, Антоан и Нина!Така я видях и така я описах!С поздрави сърдечни!

2010-12-29T21:28:51+02:00
valia1771 (Ивон)

Благодаря ви, Мариана и Даниел, че се спирате при мен!

2010-12-29T15:21:10+02:00
purpleinrock (Даниел Авдала)

Пейзажно-лирично-филосовска импресия... Семпло, а същевременно съвършено! Има нещо Валери Петровско в тези стихове. Много ми харесват!Поздрав!

2010-12-28T22:51:45+02:00
dobreva77 (Мариана Добрева)

"...Тъжна сяда на празната пейка..."
Прекрасно е!
Поздрави

2010-12-19T13:38:05+02:00
valia1771 (Ивон)

Благодаря, Сеси!

2010-11-13T08:35:22+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0