Есента се разхожда във парка
със чадърче от златни листа,
търси някой, с когото за малко
да побъбрят за дребни неща.
Всички бързо край нея минават,
във яките си скрили лица,
в кафенето отсреща отсядат,
тя ги гледа отвънка сама.
Тъжна сяда на празната пейка,
от очите ú дъжд заваля,
мокри жълти листа, тънки вейки
бяха скупчени там сутринта.
© Ивон All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
