Есента се разхожда във парка
със чадърче от златни листа,
търси някой, с когото за малко
да побъбрят за дребни неща.
Всички бързо край нея минават,
във яките си скрили лица,
в кафенето отсреща отсядат,
тя ги гледа отвънка сама.
Тъжна сяда на празната пейка,
от очите ú дъжд заваля,
мокри жълти листа, тънки вейки
бяха скупчени там сутринта.