9.11.2010 г., 10:18

Последната разходка на Есента

1.6K 0 37

 

Есента се разхожда във парка

със чадърче от златни листа,

търси някой, с когото за малко

да побъбрят за дребни неща.

 

Всички бързо край нея минават,

във яките си скрили лица,

в кафенето отсреща отсядат,

тя ги гледа отвънка сама.

 

Тъжна сяда на празната пейка,

от очите ú дъжд заваля,

мокри жълти листа, тънки вейки

бяха скупчени там сутринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Антоан и Нина!Така я видях и така я описах!С поздрави сърдечни!
  • Благодаря ви, Мариана и Даниел, че се спирате при мен!
  • Пейзажно-лирично-филосовска импресия... Семпло, а същевременно съвършено! Има нещо Валери Петровско в тези стихове. Много ми харесват!Поздрав!
  • "...Тъжна сяда на празната пейка..."
    Прекрасно е!
    Поздрави
  • Благодаря, Сеси!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...