9 нояб. 2010 г., 10:18

Последната разходка на Есента

1.6K 0 37

 

Есента се разхожда във парка

със чадърче от златни листа,

търси някой, с когото за малко

да побъбрят за дребни неща.

 

Всички бързо край нея минават,

във яките си скрили лица,

в кафенето отсреща отсядат,

тя ги гледа отвънка сама.

 

Тъжна сяда на празната пейка,

от очите ú дъжд заваля,

мокри жълти листа, тънки вейки

бяха скупчени там сутринта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Антоан и Нина!Така я видях и така я описах!С поздрави сърдечни!
  • Благодаря ви, Мариана и Даниел, че се спирате при мен!
  • Пейзажно-лирично-филосовска импресия... Семпло, а същевременно съвършено! Има нещо Валери Петровско в тези стихове. Много ми харесват!Поздрав!
  • "...Тъжна сяда на празната пейка..."
    Прекрасно е!
    Поздрави
  • Благодаря, Сеси!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...