11 oct 2007, 10:53

Последната спирка на лятото... 

  Poesía
648 0 19

Извирах в безпосочност и прощавах,
вливах се потребно в непознатото
и опитвах се да сляза - не успявах,
на последната спирка на лятото.



Настигна ме забързаната есен
и погали ме с златисти пръсти,
изморени от вятъра, падаха кестени
и заплакаха облаци - черни и гъсти.



Скоро и снежинките ще затанцуват,
в бяла приказка, прекрасни балерини,
с мокри длани по земята ще рисуват,
бели, пухкави, като килим картини.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??