Последната спирка на лятото...
Извирах в безпосочност и прощавах,
вливах се потребно в непознатото
и опитвах се да сляза - не успявах,
на последната спирка на лятото.
Настигна ме забързаната есен
и погали ме с златисти пръсти,
изморени от вятъра, падаха кестени
и заплакаха облаци - черни и гъсти.
Скоро и снежинките ще затанцуват,
в бяла приказка, прекрасни балерини,
с мокри длани по земята ще рисуват,
бели, пухкави, като килим картини.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
