11.10.2007 г., 10:53 ч.

Последната спирка на лятото... 

  Поезия
676 0 19
Извирах в безпосочност и прощавах,
вливах се потребно в непознатото
и опитвах се да сляза - не успявах,
на последната спирка на лятото.
Настигна ме забързаната есен
и погали ме с златисти пръсти,
изморени от вятъра, падаха кестени
и заплакаха облаци - черни и гъсти.
Скоро и снежинките ще затанцуват,
в бяла приказка, прекрасни балерини,
с мокри длани по земята ще рисуват,
бели, пухкави, като килим картини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??