angelmilev (Ангел Милев) angelmilev (Ангел Милев)
23 295
28 abr 2019, 18:24  

Последната златна рибка

  Poesía » Otra
528 3 3

Тече зад мене черната река...

И бреговете и са станали коварни.

А галеше ме с ласкава ръка,

разхлаждаше краката благодарни.

 

Сивеят сградите бетонни във мъгла...

Мечтаят някой може би да ги открадне.

Край тях в калта не е останала трева.

И между тях залязва слънцето по пладне.

 

Умирам бавно във кафявото небе

над тези пет смълчани силуета...

В отровените въздух и поле

самотно си шуми реката клета.

 

Останаха ли ми желания и чувства,

дали ще мога да ги изрека?

Разрухата превърнахме в изкуство...

Тъй слаба е човешката душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • angelmilev (Ангел Милев)
    angelmilev (Ангел Милев)
    Понякога в мрачно-грознотото и в нюансите на тъмно-кафявото се крие пъстра и красива Надеждата!
    Моето трето желание е да не забравяме никога, че тя зависи от самите Нас.
    Достижимо е!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    "Тъй слаба е човешката душа"
    Прекрасен финал!
  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    Хареса ми, Ангел! В страданието винаги има сила, дълбочина, искреност!
    Умирам бавно във кафявото небе
    над тези пет смълчани силуета...
    В отровените въздух и поле
    самотно си шуми реката клета.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0