Apr 28, 2019, 6:24 PM  

Последната златна рибка

  Poetry » Other
523 3 3

Тече зад мене черната река...

И бреговете и са станали коварни.

А галеше ме с ласкава ръка,

разхлаждаше краката благодарни.

 

Сивеят сградите бетонни във мъгла...

Мечтаят някой може би да ги открадне.

Край тях в калта не е останала трева.

И между тях залязва слънцето по пладне.

 

Умирам бавно във кафявото небе

над тези пет смълчани силуета...

В отровените въздух и поле

самотно си шуми реката клета.

 

Останаха ли ми желания и чувства,

дали ще мога да ги изрека?

Разрухата превърнахме в изкуство...

Тъй слаба е човешката душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога в мрачно-грознотото и в нюансите на тъмно-кафявото се крие пъстра и красива Надеждата!
    Моето трето желание е да не забравяме никога, че тя зависи от самите Нас.
    Достижимо е!
  • "Тъй слаба е човешката душа"
    Прекрасен финал!
  • Хареса ми, Ангел! В страданието винаги има сила, дълбочина, искреност!
    Умирам бавно във кафявото небе
    над тези пет смълчани силуета...
    В отровените въздух и поле
    самотно си шуми реката клета.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...