angelmilev (Ангел Милев)
295 520
28.04.2019 г., 18:24 ч.  

Последната златна рибка 

  Поезия » Друга
372 3 3

Тече зад мене черната река...

И бреговете и са станали коварни.

А галеше ме с ласкава ръка,

разхлаждаше краката благодарни.

 

Сивеят сградите бетонни във мъгла...

Мечтаят някой може би да ги открадне.

Край тях в калта не е останала трева.

И между тях залязва слънцето по пладне.

 

Умирам бавно във кафявото небе

над тези пет смълчани силуета...

В отровените въздух и поле

самотно си шуми реката клета.

 

Останаха ли ми желания и чувства,

дали ще мога да ги изрека?

Разрухата превърнахме в изкуство...

Тъй слаба е човешката душа!

© Ангел Милев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога в мрачно-грознотото и в нюансите на тъмно-кафявото се крие пъстра и красива Надеждата!
    Моето трето желание е да не забравяме никога, че тя зависи от самите Нас.
    Достижимо е!
  • "Тъй слаба е човешката душа"
    Прекрасен финал!
  • Хареса ми, Ангел! В страданието винаги има сила, дълбочина, искреност!
    Умирам бавно във кафявото небе
    над тези пет смълчани силуета...
    В отровените въздух и поле
    самотно си шуми реката клета.
Предложения
: ??:??