28.04.2019 г., 18:24 ч.
Последната златна рибка! /Отчаяние/
Тече зад мене черната река...
И бреговете и са станали коварни.
А галеше ме с ласкава ръка,
разхлаждаше краката благодарни.
Сивеят сградите бетонни във мъгла...
Мечтаят някой може би да ги открадне.
Край тях в калта не е останала трева.
И между тях залязва слънцето по пладне.
Умирам бавно във кафявото небе
над тези пет смълчани силуета...
В отровените въздух и поле
самотно си шуми реката клета.
Останаха ли ми желания и чувства,
дали ще мога да ги изрека?
Разрухата превърнахме в изкуство...
Тъй слаба е човешката душа!
© Ангел Милев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Тъй слаба е човешката душа"
Прекрасен финал! -
Хареса ми, Ангел! В страданието винаги има сила, дълбочина, искреност!
Умирам бавно във кафявото небе
над тези пет смълчани силуета...
В отровените въздух и поле
самотно си шуми реката клета.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Моето трето желание е да не забравяме никога, че тя зависи от самите Нас.
Достижимо е!