8 dic 2016, 13:47

Последни думи

  Poesía
477 0 5

Дойдох, живях и...си заминах.

И нищо в себе си не взех.

През много радости преминах

и щастието аз превзех.

Не се опазих и от болка...

Във крачките си и греших,

но във семейната двуколка

аз мисията си открих.

И съм доволен от живота.

Прощавам и простен да съм.

До тук – със вас – ми беше вота,

а другото е вече сън.

И всичко мое от днес е ваше –

остава то за спомен тук.

И нека то да ви опаше

със моя образ, жест и звук.

Следи от себе си оставих

в картина, в книга и във стих.

А вас за миг не изоставих

и обичта си съхраних.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Скъпи, Приятели! Това стихотворение е от новата ми стихосбирка "ЕХО ОТ ЖИВОТА", която ще има премиера в читалище "Николай Хайтов"- София на 14.12.2016 г. от 18.30 часа. Каня ви на премиерата!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....