Dec 8, 2016, 1:47 PM

Последни думи

  Poetry
476 0 5

Дойдох, живях и...си заминах.

И нищо в себе си не взех.

През много радости преминах

и щастието аз превзех.

Не се опазих и от болка...

Във крачките си и греших,

но във семейната двуколка

аз мисията си открих.

И съм доволен от живота.

Прощавам и простен да съм.

До тук – със вас – ми беше вота,

а другото е вече сън.

И всичко мое от днес е ваше –

остава то за спомен тук.

И нека то да ви опаше

със моя образ, жест и звук.

Следи от себе си оставих

в картина, в книга и във стих.

А вас за миг не изоставих

и обичта си съхраних.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Скъпи, Приятели! Това стихотворение е от новата ми стихосбирка "ЕХО ОТ ЖИВОТА", която ще има премиера в читалище "Николай Хайтов"- София на 14.12.2016 г. от 18.30 часа. Каня ви на премиерата!

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...