8 дек. 2016 г., 13:47

Последни думи

478 0 5

Дойдох, живях и...си заминах.

И нищо в себе си не взех.

През много радости преминах

и щастието аз превзех.

Не се опазих и от болка...

Във крачките си и греших,

но във семейната двуколка

аз мисията си открих.

И съм доволен от живота.

Прощавам и простен да съм.

До тук – със вас – ми беше вота,

а другото е вече сън.

И всичко мое от днес е ваше –

остава то за спомен тук.

И нека то да ви опаше

със моя образ, жест и звук.

Следи от себе си оставих

в картина, в книга и във стих.

А вас за миг не изоставих

и обичта си съхраних.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Скъпи, Приятели! Това стихотворение е от новата ми стихосбирка "ЕХО ОТ ЖИВОТА", която ще има премиера в читалище "Николай Хайтов"- София на 14.12.2016 г. от 18.30 часа. Каня ви на премиерата!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...