8.12.2016 г., 13:47

Последни думи

473 0 5

Дойдох, живях и...си заминах.

И нищо в себе си не взех.

През много радости преминах

и щастието аз превзех.

Не се опазих и от болка...

Във крачките си и греших,

но във семейната двуколка

аз мисията си открих.

И съм доволен от живота.

Прощавам и простен да съм.

До тук – със вас – ми беше вота,

а другото е вече сън.

И всичко мое от днес е ваше –

остава то за спомен тук.

И нека то да ви опаше

със моя образ, жест и звук.

Следи от себе си оставих

в картина, в книга и във стих.

А вас за миг не изоставих

и обичта си съхраних.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Скъпи, Приятели! Това стихотворение е от новата ми стихосбирка "ЕХО ОТ ЖИВОТА", която ще има премиера в читалище "Николай Хайтов"- София на 14.12.2016 г. от 18.30 часа. Каня ви на премиерата!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...