Последните любови.
Да пием за мъжете и жените,
които ни оставиха да страдаме!
Изписаха ни вежди, а очите им –
избодохме със нашите наздравици.
Вдигнете чашите, да ги оплачем,
свещи́ да им запалим за късмет,
защото ние може да се влачим,
но никога не спираме. Напред!
Последната любов, ще я възпея,
защото само тя ще ми е важна,
от грешни хора, в опит да живея,
научих си очите да са влажни..
Отново ми се плаче, но от радост!
И сякаш никога така не е било,
душата ми е песен, и е младост,
и всяко зло е, казват за добро..
Да пием за мъжете и жените,
които и във ада, и във рая,
остават и преплитат си съдбите,
онези, за които сме безкрая!..
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
19.05.2017
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados