28 мая 2017 г., 02:09

Последните любови

689 3 11

Последните любови.

 

Да пием за мъжете и жените,
които ни оставиха да страдаме!
Изписаха ни вежди, а очите им –
избодохме със нашите наздравици.

 

Вдигнете чашите, да ги оплачем,
свещи́ да им запалим за късмет,
защото ние може да се влачим,
но никога не спираме. Напред!

 

Последната любов, ще я възпея,
защото само тя ще ми е важна,
от грешни хора, в опит да живея,
научих си очите да са влажни..

 

Отново ми се плаче, но от радост!
И сякаш никога така не е било,
душата ми е песен, и е младост,
и всяко зло е, казват за добро..

 

Да пием за мъжете и жените,
които и във ада, и във рая,
остават и преплитат си съдбите,
онези, за които сме безкрая!..

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
19.05.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...