Последния ден на септември
в последния ден на септември джазмин
когато любовните ни сънища
пристъпваха из въздуха
и слънцето заспиваше между ръцете ни
слушахме под дърветата
песента на едно златно бъдеще
а в прегръдките ни падаха
рози и сенки
заченали онзи момент на възможност
гласовете ни се вслушваха
в добре пазена тайна
крайбрежните улици изричаха имената ни
а мисълта за теб се влюбваше във всеки прилив
донесъл крехките линии
на силуета ти
в последния ден на септември джазмин
знаех коя съм
в очите ти
и раждах щастието на света
в докоснатите ти устни
малка и превъзходна
звезда
в последния ден на септември
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зорница Николова Todos los derechos reservados
