Последния ден на септември
в последния ден на септември джазмин
когато любовните ни сънища
пристъпваха из въздуха
и слънцето заспиваше между ръцете ни
слушахме под дърветата
песента на едно златно бъдеще
а в прегръдките ни падаха
рози и сенки
заченали онзи момент на възможност
гласовете ни се вслушваха
в добре пазена тайна
крайбрежните улици изричаха имената ни
а мисълта за теб се влюбваше във всеки прилив
донесъл крехките линии
на силуета ти
в последния ден на септември джазмин
знаех коя съм
в очите ти
и раждах щастието на света
в докоснатите ти устни
малка и превъзходна
звезда
в последния ден на септември
© Зорница Николова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Остарявам или останах твърде дълго във високата планина...Но пишеш различно, мадам.... Джак
-
Ооо, познавам те от едно друго място и много харесвам поезията ти! Пренасяш ме в друг свят, където красотата се диша, а не съзерцава!Публикувай и тук по–често!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
