Apr 1, 2015, 1:18 AM

Последния ден на септември

  Poetry » Other
861 0 2

в последния ден на септември джазмин

когато любовните ни сънища

пристъпваха из въздуха

и слънцето заспиваше между ръцете ни

слушахме  под дърветата

песента на едно златно бъдеще

а в прегръдките ни падаха

рози и сенки

заченали онзи момент на възможност

гласовете ни се вслушваха

в добре пазена тайна

крайбрежните улици изричаха имената ни

а мисълта за теб се влюбваше във всеки прилив

донесъл крехките линии

на силуета ти

в последния ден на септември джазмин

знаех коя съм

в очите ти

и раждах щастието на света

в докоснатите ти устни

малка и превъзходна

звезда

в последния ден на септември

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Остарявам или останах твърде дълго във високата планина...Но пишеш различно, мадам.... Джак
  • Ооо, познавам те от едно друго място и много харесвам поезията ти! Пренасяш ме в друг свят, където красотата се диша, а не съзерцава!Публикувай и тук по–често!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...