26 jul 2018, 9:55  

Последният трен

806 7 9

Във последния трен,
на последната гара
от последния път,
тя погледна към мен.

Под седалката пари, 
а стените кънтят.

 

Казвам: "Време е вече,
всички слизаме тука!
Гледай, влакът гори!"
И да тръгна понечих,
нещо взе да бълбука,
май че въздухът ври...

 

Във последния трен,
на последната гара
от последния път,
тя погледна към мен
и ми каза: "Не вярвай,
че искрите болят!

 

Този път не е наш,
даже аз не съм тук,
даже ти не си ти!
Влакът просто е страж -
щом стопи се гюрука
всички ще полетим..."

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Руми!
  • Поздравления, Меги! Хубаво е!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Невероятен стих, Меги!...Всички сме пътници на този свят...И никой не знае кога ще му кажат да слезе... Да бъдем благодарни за всеки ден живот на земята и да го пропиляваме...Поздравления за новата творба!
  • Ще спечелиш,Меги,ще спечелиш-ако не днес,утре...Толкова хубаво пишеш и нека винаги да ти е празнично!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....