Последният трен
Във последния трен,
на последната гара
от последния път,
тя погледна към мен.
Под седалката пари,
а стените кънтят.
Казвам: "Време е вече,
всички слизаме тука!
Гледай, влакът гори!"
И да тръгна понечих,
нещо взе да бълбука,
май че въздухът ври...
Във последния трен,
на последната гара
от последния път,
тя погледна към мен
и ми каза: "Не вярвай,
че искрите болят!
Този път не е наш,
даже аз не съм тук,
даже ти не си ти!
Влакът просто е страж -
щом стопи се гюрука
всички ще полетим..."
© Миглена Миткова All rights reserved.
