Капки сива вода
тихо пълзят по прозореца.
На кълбета
дъхът ми се рее във въздуха,
топи се, преди да дорисува
последното цвете на есента
върху стъклото.
Капки горчива вода
тихо пълзят по лицето ми.
На кубчета
студът се промъква под кожата ми,
топи се, преди да обгърне
със сладките си ледени целувки
сърцето ми.
Капки кърваво вино
тихо пълзят по устните ми.
Последният радостен ден
от тази мрачна и опечалена есен.
© Тони Пашова Todos los derechos reservados
пиши ми (: