22.11.2009 г., 17:42

Последният ден

1.1K 0 2

Капки сива вода

тихо пълзят по прозореца.

На кълбета

дъхът ми се рее във въздуха,

топи се, преди да дорисува

последното цвете на есента

върху стъклото.

 

Капки горчива вода

тихо пълзят по лицето ми.

На кубчета

студът се промъква под кожата ми,

топи се, преди да обгърне

със сладките си ледени целувки

сърцето ми.

 

Капки кърваво вино

тихо пълзят по устните ми.

 

Последният радостен ден

от тази мрачна и опечалена есен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Пашова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • halindork... ми е скайпа.
    пиши ми (:
  • Като всичко твое и това е прекрасно.

    Но ни/ми липсваш и във форума и в скайп. Тази нощ си гледах Ордена на феникса, мислех си за разни неща и изведнъж ми стана много тъжно, че не сме си писали от толкова отдавна. Спомних си как понякога можеш да бъдеш мрачна и сива като Чо Чан или Миртъл, а друг път си слънчева и щастиепричинителна като... хайде не Луна, но като близнаците Уизли или Тонкс.
    И така, малко флууд, но се надявам да има полза.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...