Nov 22, 2009, 5:42 PM

Последният ден 

  Poetry » White poetry
777 0 2

Капки сива вода

тихо пълзят по прозореца.

На кълбета

дъхът ми се рее във въздуха,

топи се, преди да дорисува

последното цвете на есента

върху стъклото.

 

Капки горчива вода

тихо пълзят по лицето ми.

На кубчета

студът се промъква под кожата ми,

топи се, преди да обгърне

със сладките си ледени целувки

сърцето ми.

 

Капки кърваво вино

тихо пълзят по устните ми.

 

Последният радостен ден

от тази мрачна и опечалена есен.

© Тони Пашова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • halindork... ми е скайпа.
    пиши ми (:
  • Като всичко твое и това е прекрасно.

    Но ни/ми липсваш и във форума и в скайп. Тази нощ си гледах Ордена на феникса, мислех си за разни неща и изведнъж ми стана много тъжно, че не сме си писали от толкова отдавна. Спомних си как понякога можеш да бъдеш мрачна и сива като Чо Чан или Миртъл, а друг път си слънчева и щастиепричинителна като... хайде не Луна, но като близнаците Уизли или Тонкс.
    И така, малко флууд, но се надявам да има полза.
Random works
: ??:??