19 sept 2008, 14:36

Последният ден на Химическия факултет

1.1K 0 6

Нервен съм... броя, треперя...

Не мога място да си намеря...

15... 10... 5... и ето -

в небето литва Факултета!!!

 

Професори тичат, от страх пощурели,

със трясък се сипят грей и панели!

В мазето навред в коридорите тесни

се пръскат стъкла с вещества неизвестни.

И смесват се каши клокочещи, гъсти,

избълващи газ, със експлозии пъстри.

 

Отрови зловещи навсякъде плъзват,

лицата човешки от ужас замръзват.

И облаци тежки, разяждащи пари,

оставят след себе си мъртви квартали.

Опръскан нещастник със крясъци тича,

а кожа във кръв от гърба му се свлича...

 

Сама остана в този ад

вратата с надпис "ДЕКАНАТ"!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латифа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Професори тичат, от страх пощурели,

    със трясък се сипят грей и панели!


    Мноооооого яко! Голяма си свежарка!!
  • е...нали всичко свършва някога...а ти не бързай...
    с обич.
  • Аплодисменти,Светле!!!
  • Всеки ден минавам с автобуса покрай химическия факултет (за София става дума, нали?), но не съм си представяла, че вътре се случва нещо подобно
  • манииии...последна година вече най-накрая

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...