19.09.2008 г., 14:36

Последният ден на Химическия факултет

1.1K 0 6

Нервен съм... броя, треперя...

Не мога място да си намеря...

15... 10... 5... и ето -

в небето литва Факултета!!!

 

Професори тичат, от страх пощурели,

със трясък се сипят грей и панели!

В мазето навред в коридорите тесни

се пръскат стъкла с вещества неизвестни.

И смесват се каши клокочещи, гъсти,

избълващи газ, със експлозии пъстри.

 

Отрови зловещи навсякъде плъзват,

лицата човешки от ужас замръзват.

И облаци тежки, разяждащи пари,

оставят след себе си мъртви квартали.

Опръскан нещастник със крясъци тича,

а кожа във кръв от гърба му се свлича...

 

Сама остана в този ад

вратата с надпис "ДЕКАНАТ"!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латифа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Професори тичат, от страх пощурели,

    със трясък се сипят грей и панели!


    Мноооооого яко! Голяма си свежарка!!
  • е...нали всичко свършва някога...а ти не бързай...
    с обич.
  • Аплодисменти,Светле!!!
  • Всеки ден минавам с автобуса покрай химическия факултет (за София става дума, нали?), но не съм си представяла, че вътре се случва нещо подобно
  • манииии...последна година вече най-накрая

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...