19.09.2008 г., 14:36

Последният ден на Химическия факултет

1.1K 0 6

Нервен съм... броя, треперя...

Не мога място да си намеря...

15... 10... 5... и ето -

в небето литва Факултета!!!

 

Професори тичат, от страх пощурели,

със трясък се сипят грей и панели!

В мазето навред в коридорите тесни

се пръскат стъкла с вещества неизвестни.

И смесват се каши клокочещи, гъсти,

избълващи газ, със експлозии пъстри.

 

Отрови зловещи навсякъде плъзват,

лицата човешки от ужас замръзват.

И облаци тежки, разяждащи пари,

оставят след себе си мъртви квартали.

Опръскан нещастник със крясъци тича,

а кожа във кръв от гърба му се свлича...

 

Сама остана в този ад

вратата с надпис "ДЕКАНАТ"!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латифа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Професори тичат, от страх пощурели,

    със трясък се сипят грей и панели!


    Мноооооого яко! Голяма си свежарка!!
  • е...нали всичко свършва някога...а ти не бързай...
    с обич.
  • Аплодисменти,Светле!!!
  • Всеки ден минавам с автобуса покрай химическия факултет (за София става дума, нали?), но не съм си представяла, че вътре се случва нещо подобно
  • манииии...последна година вече най-накрая

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...