Sep 19, 2008, 2:36 PM

Последният ден на Химическия факултет

1.1K 0 6

Нервен съм... броя, треперя...

Не мога място да си намеря...

15... 10... 5... и ето -

в небето литва Факултета!!!

 

Професори тичат, от страх пощурели,

със трясък се сипят грей и панели!

В мазето навред в коридорите тесни

се пръскат стъкла с вещества неизвестни.

И смесват се каши клокочещи, гъсти,

избълващи газ, със експлозии пъстри.

 

Отрови зловещи навсякъде плъзват,

лицата човешки от ужас замръзват.

И облаци тежки, разяждащи пари,

оставят след себе си мъртви квартали.

Опръскан нещастник със крясъци тича,

а кожа във кръв от гърба му се свлича...

 

Сама остана в този ад

вратата с надпис "ДЕКАНАТ"!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латифа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Професори тичат, от страх пощурели,

    със трясък се сипят грей и панели!


    Мноооооого яко! Голяма си свежарка!!
  • е...нали всичко свършва някога...а ти не бързай...
    с обич.
  • Аплодисменти,Светле!!!
  • Всеки ден минавам с автобуса покрай химическия факултет (за София става дума, нали?), но не съм си представяла, че вътре се случва нещо подобно
  • манииии...последна година вече най-накрая

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...