Последният ден на Химическия факултет
Нервен съм... броя, треперя...
Не мога място да си намеря...
15... 10... 5... и ето -
в небето литва Факултета!!!
Професори тичат, от страх пощурели,
със трясък се сипят грей и панели!
В мазето навред в коридорите тесни
се пръскат стъкла с вещества неизвестни.
И смесват се каши клокочещи, гъсти,
избълващи газ, със експлозии пъстри.
Отрови зловещи навсякъде плъзват,
лицата човешки от ужас замръзват.
И облаци тежки, разяждащи пари,
оставят след себе си мъртви квартали.
Опръскан нещастник със крясъци тича,
а кожа във кръв от гърба му се свлича...
Сама остана в този ад
вратата с надпис "ДЕКАНАТ"!!!
© Латифа Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
е...нали всичко свършва някога...а ти не бързай...
с обич. -
Аплодисменти,Светле!!!
-
Всеки ден минавам с автобуса покрай химическия факултет (за София става дума, нали?), но не съм си представяла, че вътре се случва нещо подобно
-
манииии...последна година вече най-накрая
-
Това за свличащата се кожа е брутално, но стихчето ми беше забавно.xD
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
със трясък се сипят грей и панели!
Мноооооого яко! Голяма си свежарка!!