19 сент. 2008 г., 14:36

Последният ден на Химическия факултет

1.1K 0 6

Нервен съм... броя, треперя...

Не мога място да си намеря...

15... 10... 5... и ето -

в небето литва Факултета!!!

 

Професори тичат, от страх пощурели,

със трясък се сипят грей и панели!

В мазето навред в коридорите тесни

се пръскат стъкла с вещества неизвестни.

И смесват се каши клокочещи, гъсти,

избълващи газ, със експлозии пъстри.

 

Отрови зловещи навсякъде плъзват,

лицата човешки от ужас замръзват.

И облаци тежки, разяждащи пари,

оставят след себе си мъртви квартали.

Опръскан нещастник със крясъци тича,

а кожа във кръв от гърба му се свлича...

 

Сама остана в този ад

вратата с надпис "ДЕКАНАТ"!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латифа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Професори тичат, от страх пощурели,

    със трясък се сипят грей и панели!


    Мноооооого яко! Голяма си свежарка!!
  • е...нали всичко свършва някога...а ти не бързай...
    с обич.
  • Аплодисменти,Светле!!!
  • Всеки ден минавам с автобуса покрай химическия факултет (за София става дума, нали?), но не съм си представяла, че вътре се случва нещо подобно
  • манииии...последна година вече най-накрая

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...