valia1771 (Ивон) valia1771 (Ивон)
37 371
21 ago 2011, 19:16

Последният ден на Лятото

  Poesía » Otra
872 0 22

Прибира Лятото рибарските такъми,

доволно от сезонния си улов –

сто изгреви и залези, без да се напъне,

милион въздишки, благословени с пълнолуние.

 

Изпрати днеска и последните щастливци

с усмивката си своя - недоспала,

а чайките и гларусите – вечните ревнивци,

закрякаха с предчувствие за истинска раздяла.

 

Остана Лятото самотно на брега,

в очите тюркоазът потъмня му само,

почеса се, избърса пясък от крака

и метна слънцето на въдица през рамо...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0