21 ago 2011, 19:16

Последният ден на Лятото

  Poesía » Otra
871 0 22

Прибира Лятото рибарските такъми,

доволно от сезонния си улов –

сто изгреви и залези, без да се напъне,

милион въздишки, благословени с пълнолуние.

 

Изпрати днеска и последните щастливци

с усмивката си своя - недоспала,

а чайките и гларусите – вечните ревнивци,

закрякаха с предчувствие за истинска раздяла.

 

Остана Лятото самотно на брега,

в очите тюркоазът потъмня му само,

почеса се, избърса пясък от крака

и метна слънцето на въдица през рамо...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...