Прибира Лятото рибарските такъми,
доволно от сезонния си улов –
сто изгреви и залези, без да се напъне,
милион въздишки, благословени с пълнолуние.
Изпрати днеска и последните щастливци
с усмивката си своя - недоспала,
а чайките и гларусите – вечните ревнивци,
закрякаха с предчувствие за истинска раздяла.
Остана Лятото самотно на брега,
в очите тюркоазът потъмня му само,
почеса се, избърса пясък от крака
и метна слънцето на въдица през рамо...