17 sept 2010, 23:43

Последният първи звънец

  Poesía » Otra
3.3K 0 2

Отлита лято весело и диво,

изпълнено със танци и игри,

събираме се всички в двора,

а там училищен звънец звъни!

 

Отново е Септември, пак 15-ти,

и пак сме тук, но за последен път,

знам, месеци ще минат бързо,

ще свърши после и ще тръгнем по света.

 

Да търси всеки своята посока

и да последва своята съдба,

със трудностите тежки да се бори,

или да сбъдне някоя мечта!

 

Училището ще отмине бързо

и ще останат само спомени добри -

за твоя най-любим учител и приятел

в съзнанието ти ще парят две следи -

 

за класната ти стая, във която

прекара толкова тъй дълги часове,

или за онзи, строгия учител,

който контролни даваше, щом чуе гласове.

 

И ще ти липсва онзи, със когото

седяхте заедно във всеки час,

и как споделяхте си двама всичко -

приятелство без тайни беше между вас!

 

Да, ще ти липсва всеки от класа,

и също класният ръководител,

той ви познава още от деца -

в училището най-страхотният учител!

 

Сега започва всичко! Усмихни се!

Живей живота весел и красив!

Помни, че даже краят е начало -

човек се учи докато е жив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мене много ми хареса това по свеж начин замислено стихотворение

    Зън-зън...
  • Навлизането в реалния живот е висок праг, който трудно се прекрачва и много често съжаляваме за това, че златните ученически години сме ги превърнали в свободия, за която плащаме скъпо през целия си живот.
    Попътен вятър на всички ученици!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...