17 sept 2010, 23:43

Последният първи звънец

  Poesía » Otra
3.3K 0 2

Отлита лято весело и диво,

изпълнено със танци и игри,

събираме се всички в двора,

а там училищен звънец звъни!

 

Отново е Септември, пак 15-ти,

и пак сме тук, но за последен път,

знам, месеци ще минат бързо,

ще свърши после и ще тръгнем по света.

 

Да търси всеки своята посока

и да последва своята съдба,

със трудностите тежки да се бори,

или да сбъдне някоя мечта!

 

Училището ще отмине бързо

и ще останат само спомени добри -

за твоя най-любим учител и приятел

в съзнанието ти ще парят две следи -

 

за класната ти стая, във която

прекара толкова тъй дълги часове,

или за онзи, строгия учител,

който контролни даваше, щом чуе гласове.

 

И ще ти липсва онзи, със когото

седяхте заедно във всеки час,

и как споделяхте си двама всичко -

приятелство без тайни беше между вас!

 

Да, ще ти липсва всеки от класа,

и също класният ръководител,

той ви познава още от деца -

в училището най-страхотният учител!

 

Сега започва всичко! Усмихни се!

Живей живота весел и красив!

Помни, че даже краят е начало -

човек се учи докато е жив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мене много ми хареса това по свеж начин замислено стихотворение

    Зън-зън...
  • Навлизането в реалния живот е висок праг, който трудно се прекрачва и много често съжаляваме за това, че златните ученически години сме ги превърнали в свободия, за която плащаме скъпо през целия си живот.
    Попътен вятър на всички ученици!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...