Sep 17, 2010, 11:43 PM

Последният първи звънец 

  Poetry » Other
3027 0 2

Отлита лято весело и диво,

изпълнено със танци и игри,

събираме се всички в двора,

а там училищен звънец звъни!

 

Отново е Септември, пак 15-ти,

и пак сме тук, но за последен път,

знам, месеци ще минат бързо,

ще свърши после и ще тръгнем по света.

 

Да търси всеки своята посока

и да последва своята съдба,

със трудностите тежки да се бори,

или да сбъдне някоя мечта!

 

Училището ще отмине бързо

и ще останат само спомени добри -

за твоя най-любим учител и приятел

в съзнанието ти ще парят две следи -

 

за класната ти стая, във която

прекара толкова тъй дълги часове,

или за онзи, строгия учител,

който контролни даваше, щом чуе гласове.

 

И ще ти липсва онзи, със когото

седяхте заедно във всеки час,

и как споделяхте си двама всичко -

приятелство без тайни беше между вас!

 

Да, ще ти липсва всеки от класа,

и също класният ръководител,

той ви познава още от деца -

в училището най-страхотният учител!

 

Сега започва всичко! Усмихни се!

Живей живота весел и красив!

Помни, че даже краят е начало -

човек се учи докато е жив!

© Любимата All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На мене много ми хареса това по свеж начин замислено стихотворение

    Зън-зън...
  • Навлизането в реалния живот е висок праг, който трудно се прекрачва и много често съжаляваме за това, че златните ученически години сме ги превърнали в свободия, за която плащаме скъпо през целия си живот.
    Попътен вятър на всички ученици!
Random works
: ??:??