Sep 17, 2010, 11:43 PM

Последният първи звънец

  Poetry » Other
3.3K 0 2

Отлита лято весело и диво,

изпълнено със танци и игри,

събираме се всички в двора,

а там училищен звънец звъни!

 

Отново е Септември, пак 15-ти,

и пак сме тук, но за последен път,

знам, месеци ще минат бързо,

ще свърши после и ще тръгнем по света.

 

Да търси всеки своята посока

и да последва своята съдба,

със трудностите тежки да се бори,

или да сбъдне някоя мечта!

 

Училището ще отмине бързо

и ще останат само спомени добри -

за твоя най-любим учител и приятел

в съзнанието ти ще парят две следи -

 

за класната ти стая, във която

прекара толкова тъй дълги часове,

или за онзи, строгия учител,

който контролни даваше, щом чуе гласове.

 

И ще ти липсва онзи, със когото

седяхте заедно във всеки час,

и как споделяхте си двама всичко -

приятелство без тайни беше между вас!

 

Да, ще ти липсва всеки от класа,

и също класният ръководител,

той ви познава още от деца -

в училището най-страхотният учител!

 

Сега започва всичко! Усмихни се!

Живей живота весел и красив!

Помни, че даже краят е начало -

човек се учи докато е жив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мене много ми хареса това по свеж начин замислено стихотворение

    Зън-зън...
  • Навлизането в реалния живот е висок праг, който трудно се прекрачва и много често съжаляваме за това, че златните ученически години сме ги превърнали в свободия, за която плащаме скъпо през целия си живот.
    Попътен вятър на всички ученици!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...