17.09.2010 г., 23:43

Последният първи звънец

3.3K 0 2

Отлита лято весело и диво,

изпълнено със танци и игри,

събираме се всички в двора,

а там училищен звънец звъни!

 

Отново е Септември, пак 15-ти,

и пак сме тук, но за последен път,

знам, месеци ще минат бързо,

ще свърши после и ще тръгнем по света.

 

Да търси всеки своята посока

и да последва своята съдба,

със трудностите тежки да се бори,

или да сбъдне някоя мечта!

 

Училището ще отмине бързо

и ще останат само спомени добри -

за твоя най-любим учител и приятел

в съзнанието ти ще парят две следи -

 

за класната ти стая, във която

прекара толкова тъй дълги часове,

или за онзи, строгия учител,

който контролни даваше, щом чуе гласове.

 

И ще ти липсва онзи, със когото

седяхте заедно във всеки час,

и как споделяхте си двама всичко -

приятелство без тайни беше между вас!

 

Да, ще ти липсва всеки от класа,

и също класният ръководител,

той ви познава още от деца -

в училището най-страхотният учител!

 

Сега започва всичко! Усмихни се!

Живей живота весел и красив!

Помни, че даже краят е начало -

човек се учи докато е жив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мене много ми хареса това по свеж начин замислено стихотворение

    Зън-зън...
  • Навлизането в реалния живот е висок праг, който трудно се прекрачва и много често съжаляваме за това, че златните ученически години сме ги превърнали в свободия, за която плащаме скъпо през целия си живот.
    Попътен вятър на всички ученици!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...