5 may 2005, 11:42

ПОСЛЕДНИЯТ СМОКИНОВ ЛИСТ

  Poesía
1.6K 0 2

Кестените с неизбежна безнадеждност

хвърлят прозаично лист след лист.

В дрипавия камуфлаж на есента

щръкват оголели пръсти.

Сластен ритъм впива устни

в дрехата на знойната липа

и мята пъстър фойерверк брезата

по лепкавия шепот на дъжда.

В хладния стриптийз на самотата

скърца голотата в окровен екстаз.

Последният смокинов лист се свлича нагло-

тъмното отцежда стонове на страст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Велева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако забравиш,спомни си че някой помни чувството.Потърси го!На мен ми харесва да си спомням...То е все едно да се гледаш в огледало.Уж си същия а не можеш да се докоснеш.Но другите могат.
  • Видях тази картина и потреперих. Хубаво е, момиче!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...