5 may 2005, 11:42

ПОСЛЕДНИЯТ СМОКИНОВ ЛИСТ

  Poesía
1.6K 0 2

Кестените с неизбежна безнадеждност

хвърлят прозаично лист след лист.

В дрипавия камуфлаж на есента

щръкват оголели пръсти.

Сластен ритъм впива устни

в дрехата на знойната липа

и мята пъстър фойерверк брезата

по лепкавия шепот на дъжда.

В хладния стриптийз на самотата

скърца голотата в окровен екстаз.

Последният смокинов лист се свлича нагло-

тъмното отцежда стонове на страст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Велева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако забравиш,спомни си че някой помни чувството.Потърси го!На мен ми харесва да си спомням...То е все едно да се гледаш в огледало.Уж си същия а не можеш да се докоснеш.Но другите могат.
  • Видях тази картина и потреперих. Хубаво е, момиче!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...