Кестените с неизбежна безнадеждност
хвърлят прозаично лист след лист.
В дрипавия камуфлаж на есента
щръкват оголели пръсти.
Сластен ритъм впива устни
в дрехата на знойната липа
и мята пъстър фойерверк брезата
по лепкавия шепот на дъжда.
В хладния стриптийз на самотата
скърца голотата в окровен екстаз.
Последният смокинов лист се свлича нагло-
тъмното отцежда стонове на страст.
© Ваня Велева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
