5 мая 2005 г., 11:42

ПОСЛЕДНИЯТ СМОКИНОВ ЛИСТ

1.6K 0 2

Кестените с неизбежна безнадеждност

хвърлят прозаично лист след лист.

В дрипавия камуфлаж на есента

щръкват оголели пръсти.

Сластен ритъм впива устни

в дрехата на знойната липа

и мята пъстър фойерверк брезата

по лепкавия шепот на дъжда.

В хладния стриптийз на самотата

скърца голотата в окровен екстаз.

Последният смокинов лист се свлича нагло-

тъмното отцежда стонове на страст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Велева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако забравиш,спомни си че някой помни чувството.Потърси го!На мен ми харесва да си спомням...То е все едно да се гледаш в огледало.Уж си същия а не можеш да се докоснеш.Но другите могат.
  • Видях тази картина и потреперих. Хубаво е, момиче!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...