7 oct 2007, 1:00
Последно
Устните замръзват за вечна тишина.
С очи поглъщаш всичко за последен път.
И тръпките полазват изстиващата плът.
Ръката се отпуска на бялата завивка.
Юмрукът се разтваря - безжизнен, уморен.
А слънцето безчувствено залязва за последно.
И нощ от сенки се разстила.
Покрива те сребрист воал.
Сърцето в лед се е обвило.
Душата ти е призрак бял.
И ти умираш...
И последни са тези пръсти по клепачите.
Долитат хлипания до ушите ти.
А после се обгръщаш във мълчание.
И... мъртви са сега страните ти...
С очи поглъщаш всичко за последен път.
И тръпките полазват изстиващата плът.
Ръката се отпуска на бялата завивка.
Юмрукът се разтваря - безжизнен, уморен.
А слънцето безчувствено залязва за последно.
И нощ от сенки се разстила.
Покрива те сребрист воал.
Сърцето в лед се е обвило.
Душата ти е призрак бял.
И ти умираш...
И последни са тези пръсти по клепачите.
Долитат хлипания до ушите ти.
А после се обгръщаш във мълчание.
И... мъртви са сега страните ти...
© Александра Михалева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Бях там, с теб...много силно...поздравления!
-
Истинска тъга извираща от сърцето и душата.
С обич за обичта.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
