7.10.2007 г., 1:00 ч.
Последно
Устните замръзват за вечна тишина.
С очи поглъщаш всичко за последен път.
И тръпките полазват изстиващата плът.
Ръката се отпуска на бялата завивка.
Юмрукът се разтваря - безжизнен, уморен.
А слънцето безчувствено залязва за последно.
И нощ от сенки се разстила.
Покрива те сребрист воал.
Сърцето в лед се е обвило.
Душата ти е призрак бял.
И ти умираш...
И последни са тези пръсти по клепачите.
Долитат хлипания до ушите ти.
А после се обгръщаш във мълчание.
И... мъртви са сега страните ти...
С очи поглъщаш всичко за последен път.
И тръпките полазват изстиващата плът.
Ръката се отпуска на бялата завивка.
Юмрукът се разтваря - безжизнен, уморен.
А слънцето безчувствено залязва за последно.
И нощ от сенки се разстила.
Покрива те сребрист воал.
Сърцето в лед се е обвило.
Душата ти е призрак бял.
И ти умираш...
И последни са тези пръсти по клепачите.
Долитат хлипания до ушите ти.
А после се обгръщаш във мълчание.
И... мъртви са сега страните ти...
© Александра Михалева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Бях там, с теб...много силно...поздравления!
-
Истинска тъга извираща от сърцето и душата.
С обич за обичта.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
