7.10.2007 г., 1:00 ч.

Последно 

  Поезия
659 0 2
Устните замръзват за вечна тишина.
С очи поглъщаш всичко за последен път.
И тръпките полазват изстиващата плът.
Ръката се отпуска на бялата завивка.
Юмрукът се разтваря - безжизнен, уморен.
А слънцето безчувствено залязва за последно.
И нощ от сенки се разстила.
Покрива те сребрист воал.
Сърцето в лед се е обвило.
Душата ти е призрак бял.
И ти умираш...
И последни са тези пръсти по клепачите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Предложения
: ??:??