Последно
Устните замръзват за вечна тишина.
С очи поглъщаш всичко за последен път.
И тръпките полазват изстиващата плът.
Ръката се отпуска на бялата завивка.
Юмрукът се разтваря - безжизнен, уморен.
А слънцето безчувствено залязва за последно.
И нощ от сенки се разстила.
Покрива те сребрист воал.
Сърцето в лед се е обвило.
Душата ти е призрак бял.
И ти умираш...
И последни са тези пръсти по клепачите.
Долитат хлипания до ушите ти.
А после се обгръщаш във мълчание.
И... мъртви са сега страните ти...
С очи поглъщаш всичко за последен път.
И тръпките полазват изстиващата плът.
Ръката се отпуска на бялата завивка.
Юмрукът се разтваря - безжизнен, уморен.
А слънцето безчувствено залязва за последно.
И нощ от сенки се разстила.
Покрива те сребрист воал.
Сърцето в лед се е обвило.
Душата ти е призрак бял.
И ти умираш...
И последни са тези пръсти по клепачите.
Долитат хлипания до ушите ти.
А после се обгръщаш във мълчание.
И... мъртви са сега страните ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Михалева Все права защищены
