8 ago 2013, 18:04

Последно 

  Poesía » De amor
736 0 1

Тъй хубаво те нямаше до днес,

защо изобщо трябва да се връщаш? 

Обяснения да ми дадеш? Недей!

От носталгия ли? Пак ме лъжеш.

 

Искал си ме, казваш, я да чуя -

и едничка твоя съм била ...

Казваш ли го същото на нея?

Или на поредната в нощта?

 

Различна съм била, сега прошепваш,

сигурно затова не се и спря

да си играеш, да ме нараняваш...

Съсипа ме! Доволен си иди сега.

 

Хайде, стига с тези думи любовни,

късно е вече за мили игри.

Изпуши си последна цигара, 

да приключим с добро нежността.

 

Не, не очаквай да сипя закани,

аз те обичах. Как да мразя сега?

Ще ме търсиш сред хиляди хора,

ще ти липсвам... Отричай сега. 

 

01. 08. 2013 г.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??