Последно
Тъй хубаво те нямаше до днес,
защо изобщо трябва да се връщаш?
Обяснения да ми дадеш? Недей!
От носталгия ли? Пак ме лъжеш.
Искал си ме, казваш, я да чуя -
и едничка твоя съм била ...
Казваш ли го същото на нея?
Или на поредната в нощта?
Различна съм била, сега прошепваш,
сигурно затова не се и спря
да си играеш, да ме нараняваш...
Съсипа ме! Доволен си иди сега.
Хайде, стига с тези думи любовни,
късно е вече за мили игри.
Изпуши си последна цигара,
да приключим с добро нежността.
Не, не очаквай да сипя закани,
аз те обичах. Как да мразя сега?
Ще ме търсиш сред хиляди хора,
ще ти липсвам... Отричай сега.
01. 08. 2013 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.
